The rest, with very little exaggeration, was books. Meant-to-be-picked-up books. Permanently-left-behind books. Uncertain-what-to-do-with books. But books, books. Tall cases lined three walls of the room, filled to and beyond capacity. The overflow had been piled in stacks on the floor. There was little space left for walking, and none whatever for pacing. A stranger with a flair for cocktail-party descriptive prose might have commented that the room, at a quick glance, looked as if it had once been tenanted by two struggling twelve-year-old lawyers or researchists. Почти без преувеличение може да се каже, че останалото бяха книги. Книги, които някой все се е канел да отвори. Книги, които някой все не е смогвал да прочете. Книги, които някой не е знаел какво да прави. Но книги, книги. Високи етажерки бяха наредени край трите стени на стаята, претъпкани извън мяра. Книгите, за които нямаше място, бяха струпани на купчини по пода. Почти нямаше къде да се мине, да не говорим за разходки из стаята. Някой посетител с тънък усет към описанията на светски веселби сигурно би казал, че на пръв поглед стаята изглежда като някогашното обиталище на двама амбициозни дванайсетгодишни адвокати или изследователи.
( J.D. Salinger )
[ Franny and Zooey ]
www.QuoteSweet.com