Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта. Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето, Уилям, и през хилядите часове от живота трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект? Не зная.
( Ray Bradbury )
[ Dandelion Wine ]
www.QuoteSweet.com