... защото без обич никой не е спасен. „Какво е по-характерно за човечеството:...

... защото без обич никой не е спасен.
„Какво е по-характерно за човечеството: жестокостта или способността да се срамуваме от нея?" - попита ме някога Карла. Когато за пръв път чух въпроса, той ми се стори твърде умен и проницателен. Но сега съм по-самотен и помъдрял и знам, че нито жестокостта, нито срамът охарактеризират човечеството. Прошката - тя ни прави онова, което сме. Без прошка нашият биологичен вид щеше да се самоунищожи в безкрайни отмъщения. Без прошка нямаше да има история. Без тази надежда нямаше да има и изкуство, защото всяко произведение на изкуството в някакъв смисъл е акт на прощаване. Без тази мечта нямаше да има обич, защото всеки акт на обич е в някакъв смисъл обещание за прошка. Животът ни продължава, защото сме способни да обичаме, а обичаме, защото сме способни да прощаваме.