Прекрасен ден. Потапяха крака в щастието и не бяха готови да ги извадят. Хвърляха клечки във водните въртопчета и ги наблюдаваха как се изгубват. Постелиха си одеяло и ядоха сандвичи. По-късно сестра ѝ се разплака внезапно, като промяна във времето, нямаше друга причина освен изпукването на тапата от виното. Джейзлин ѝ подаде салфетка. Глория се разсмя и им каза, че много отдавна е отвъд скръбта и ѝ е омръзнало всички да се стремят да идат в рая и никой да не иска просто да умре. Единственото, за което си струва да тъжиш, продължи тя, е, че понякога този живот е способен на повече красота, отколкото светът може да понесе.
( Colum McCann )
[ Let the Great World Spin ]
www.QuoteSweet.com