По това време банановата компания ни беше изстискала докрай и беше напуснала Макондо заедно с отпадъците от отпадъците, които ни бе донесла. С тях си беше отишла и окапалата шума, последните следи на цветущото Макондо до 1915 година. Останало бе едно разорено село с четири бедни, тъмни магазина, населено с безработни, озлобени хора, измъчвани от спомена за едно цветущо минало и от горчилката на едно унило, застинало настояще. Нищо друго нямаше тогава в бъдещето освен един мрачен и тревожен неделен ден с избори.
( Gabriel García Márquez )
[ Leaf Storm and Other Stories ]
www.QuoteSweet.com