Спомням си детството си. Седях пред пианото и се отдавах на страстни импровизации, за които ми бяха достатъчни един акорд в до минор и субдоминантата фа минор, свирени фортисимо безкрай. Безспир повтаряните два акорда и примитивният мелодичен мотив пораждаха у мен бурна емоция, каквато никакъв Шопен, никакъв Бетовен не са пораждали в последствие {Веднъж баща ми, който беше музикант, дотича в стаята ми бесен – никога не съм го виждал така побеснял, нито преди, нито след това, - вдигна ме от табуретката, отнесе ме в трапезарията и със зле прикрито отвращение ме тикна под масата}.
( Milan Kundera )
[ Testaments Betrayed: An Essay ]
www.QuoteSweet.com