Четирийсет и една минути по-късно, докато ровеше из джобовете си за нещо, което можеше да използва вместо кърпичка, към него се приближи възрастна жена и го докосна по рамото.
- Искате ли да си поговорите с някого? - каза тя внимателно.
- О! Благодаря. Не, не, добре съм.
Той докосна лицето си - беше плакал.
- Сигурен ли сте? Не изглеждате добре.
- Наистина. Просто... Просто току-що изживях нещо много силно. - Той извади една от слушалките на айпода си, сякаш това обясняваше всичко. - Тук.
- Нима плачете от музиката?
Жената го гледаше така, сякаш пред нея седеше някакъв перверзник.
- Е - каза Дънкан. - Не плача от музиката. Мисля, че предлогът не е правилен.
Тя поклати глава и отмина.
- Искате ли да си поговорите с някого? - каза тя внимателно.
- О! Благодаря. Не, не, добре съм.
Той докосна лицето си - беше плакал.
- Сигурен ли сте? Не изглеждате добре.
- Наистина. Просто... Просто току-що изживях нещо много силно. - Той извади една от слушалките на айпода си, сякаш това обясняваше всичко. - Тук.
- Нима плачете от музиката?
Жената го гледаше така, сякаш пред нея седеше някакъв перверзник.
- Е - каза Дънкан. - Не плача от музиката. Мисля, че предлогът не е правилен.
Тя поклати глава и отмина.
( Nick Hornby )
[ Juliet, Naked ]
www.QuoteSweet.com