Не бе проблем, мислеше си Дънкан, че двамата с Ани никога не се бяха обичали. Тяхното беше брак по сметка и до този момент функционираше прекрасно - приятелите им бяха съпоставили старателно интересите и характерите им и преценката им се бе оказала точна. Той никога не бе изпитвал желание да си тръгне, както две свързани парчета от пъзела не се дърпат едно от друго. Ако човек си представи парчета от пъзел с чувства, то може да си представи и техните мисли: "Тук ще си стоя. Къде да ходя?". А ако дойде друго парче от пъзела, предлагащо своите ушенца и устенца, за да съблазни едно от парчетата и да го откъсне от другото, то с лекота ще устои на подобна съблазън. "Виж какво", ще каже обектът на прелъстителното желание. "Ти си парче от телефонна будка, а аз съм лицето на Мария Стюарт. Няма да си паснем". И толкова.
( Nick Hornby )
[ Juliet, Naked ]
www.QuoteSweet.com