Писмата ви, когато сте разделени почти ви плашат, ощастливяват вас самите, понеже пишете с порой от забравени слова, на език, от който сте отвикнали. Телефонирате от хотелска стая с пусто двойно легло, без да жалите разходите, от Лондон или от Хамбург, или от Силс, за да си побъбрите посред нощ, настойчиви от любов. Тогава още веднъж чувате изчезналите си в миналото гласове, тогава се разтрепервате. До срещата у дома. Онова, което остава, е привързаността, тихата и дълбока, почти нерушима привързаност. Нима това е нищо? Вече сте преодолели почти всичко, с изключение на края, за вас не е новост, че единият от двама ви побягва в нощта, че ядът ще стихне, че няма полза да мълчите два дни, вие сте двойка, свободна по всяко време, но двойка. Нищо не може да се промени. Понякога мисълта: откъде накъде точно ти? Търсите други мъже, други жени. Търсите нещо малко или всичко. Само че няма да изживеете по-бурна любов от вашата преди време, най-много същата. А дали е била бурна? За това не разговаряте. За да пощадите нежно настоящето. Или разговаряте с упрек, погрешен както всеки упрек, отправен към живота. Кой има вина за навика? {...}Как да се примирите с факта, че се разбирате тъй добре, все по-добре, тъй безполово, сякаш вече не сте, погледнато чисто физически, мъж и жена? И тук издирвате причина за ревност. Без нея, о, Боже мой, убийственото ви другарство би било съвършено{...} изневяра, отдавна загубила давност, прокълната с болка, после естествено оправдание, нейното или неговото име се пази в мълчание като светиня, произнася се само в извънредни разговори{..}, за да не се износи както любовта в телата ви.{..} Вие сте живи хора, излагате възгледите си, ала познавате телата си, както се познават собствените мебели, и ето, че си лягате, защото пак е станало два часът, а утре е тежък ден. "Сега" не е вашето "сега", а вашето "винаги". Изблици има, нежни, но един от двама ви е уморен или зает с мисли, които имат значение само сега, пък нали телата ви са винаги тук. {..} Копнеете: не един за друг, та нали сте налице, копнеете за излзиане извън пределите на другия, но съвместно.
( Max Frisch )
[ Gantenbein ]
www.QuoteSweet.com