Много по-късно той се събуди в просъница и реши, че чува морето, което от тази стая не беше невъзможно, но после осъзна, че тя безшумно хлипа. Протегна ръка и тя несръчно притисна лице във врата му - не за утеха, а с някакъв сляп натиск, за да забрави. - Какво има, мила? - Как можем да го понесем? - Кое? - Това. Това кратко преброено време. Как можем да го проспим? - Можем да мълчим заедно и да се преструваме - понеже сме още в началото, - че разполагаме с цялото време на света. - Което ще намалява всеки ден. И накрая ще свърши. - Нима заради това би предпочела изобщо да го няма? - Не. Именно към този момент вървя от самото начало. От мига, от който имам чувство за време. Когато си отида, това ще е средата, точката, към която всичко е водело преди и от която всичко ще продължи. Ала сега, любими, сега сме тук и тези други времена се случват другаде. - Много поетичен, но неутешителен възглед. - И двамата знаем, че добрата поезия е неутешителна.
( A.S. Byatt )
[ Possession ]
www.QuoteSweet.com