Виж, когато ме приковаха на стената в „Артър Роуд" и започнаха да ме обработват, това трая часове. След време усещах мириса и вкуса единствено на собствената си кръв. Чувах единствено латите, които се врязваха в мен.
- Знам, Лин…
- Не, остави ме да довърша. Имаше една минута, точно по средата, която беше… толкова странна… сякаш се реех извън себе си и виждах долу собственото си тяло и тях - виждах всичко, което ставаше. И… ме обзе едно шантаво чувство, много странно _разбиране_… на всичко, което се случваше. Знаех _кои_ са те и _какви_ са, и _защо_ го правят. Осъзнавах го съвсем ясно, а после разбрах, че имам два избора - да ги намразя или да им простя. И… не зная защо, нито как, но ми беше напълно ясно, че трябва да им простя. Бях длъжен, ако исках да издържа.
- Знам, Лин…
- Не, остави ме да довърша. Имаше една минута, точно по средата, която беше… толкова странна… сякаш се реех извън себе си и виждах долу собственото си тяло и тях - виждах всичко, което ставаше. И… ме обзе едно шантаво чувство, много странно _разбиране_… на всичко, което се случваше. Знаех _кои_ са те и _какви_ са, и _защо_ го правят. Осъзнавах го съвсем ясно, а после разбрах, че имам два избора - да ги намразя или да им простя. И… не зная защо, нито как, но ми беше напълно ясно, че трябва да им простя. Бях длъжен, ако исках да издържа.
( Gregory David Roberts )
[ Shantaram ]
www.QuoteSweet.com