Ти коя си? Тук на най-високата полица аз стоя затворена, смалена в покрита с...

Ти коя си?
Тук на най-високата полица
аз стоя затворена, смалена
в покрита с паяжини стъкленица,
като древен прилеп изсушена.
А каква била си?
Златоликият бог ме разпалваше,
пеех с крясъци, всъщност пищях,
тази негова жар ме разяждаше, беше негов, не мой онзи глас.
Какво виждаш?
Видях твърд без основа
как крепи небесата,
видях как покрова върху Цезар намятат.
На какво се надяваш?
Страстта е огън потушен. И любовта лъжа е - зная