Book: Изтръгнато от живота – моя и вашия
Quotes of Book: Изтръгнато от живота – моя и
Когато дойде време за завръщане, подреди нещата си в неголям куфар; всичко онова, което носиш винаги със себе си, за да ти послужи в обичания живот. Не се бой от онова, което там някъде те чака, и не съжалявай много за това, което оставяш тук, на морския бряг, защото той и без това не е твой постоянен покрив. Но като невидим багаж, без тегло и без обем, вземи късче от небето между клоните на пиниите, терасата с трите колони и каменната маса със зелени росни смокини, чаша гроздова ракия, къшей топъл хляб и добродушния нож край него. Към това сами ще се принадят клонка розмарин, две-три лаврови листа, стръкче ангелика и малко морска сол, от която се беше задавил при последното си къпане.
Нека това бъде споменът, който ще те придружава дни или месеци, докато не дойде време да отстъпи без капка съжаление мястото си на друг спомен за някой нов, различен свят. book-quoteБудиш се посред нощ, обезумял, потен, без дъх и с мътна мисъл, успокоиш се и отново потъваш, и така по няколко пъти идваш на себе си, без сам да знаеш кой от тези аз си наистина ти.
Напразно се мъчиш да събереш дребните късчета на този разбит свят и отново да съставиш някаква реалност, в която може да се живее. Всичко, което е факт, личност, дата - е непоносимо, а дъхът и почвата под краката изчезват от хаоса. Няма те- изобщо. За какво да се заловиш, къде да се притаиш? Как да надмогнеш мига, в който вече си започнал да живееш, без той да бъде последният? book-quote