Book: Znakovi pored puta
Quotes of Book: Znakovi pored puta
Sa malo razuma, dosta napora i mnogo dobre volje, sve se u životu, na kraju krajeva, da nekako udesiti. Ali to i jeste najgora strana života da se sve u njemu mora stalno udešavati. U očima ljudi koji vole život ovakav kakav je, tj. u očima velike većine, to je dobro i prirodno, jer za njih sve stvari u svetu i postoje samo utoliko ukoliko ih oni svojom aktivnošću mogu da udese u prilagode svojim potrebama. Ali po shvatanju drugih, malobrojnih, to oduzima stvarima svaku pravu vrednost i više značenje. Oni se sa tim ne mogu nikad pomiriti, čak ni onda kad žive i rade kao i svi ostali. Za njih sve ono što se mora trajnom pažnjom i stalnim naporom doterivati i udešavati i ne znači život. Oni nisu i sposobni za tu pažnju i takav napor; ne što ne bi imali snage i razuma koliko i oni prvi, iz većine, nego što nisu u stanju da prihvate takvo shvatanje života, pa ni po cenu života samog.Oni mogu da prime život samo kao niz čuda, u najužoj vezi sa njihovom ličnošću, a gde izostane čudo, tu redovno nastupa katastrofa koju ništa ne može zaustavitii na kojoj se ništa ne da udesiti. book-quoteНикога не съм могъл да стоя, без да се вълнувам, до обработения от човешка ръка и износен от употреба камък на някогашни градове и сгради. От отронения топъл камък на някогашни постройки, под лъчите на същото слънце, до мен винаги е достигала вълнуващата визия за живота на умрели хора и поколения, за техните нужди, страсти, вярвания и заблуди, за конфликтите, привличането и отблъскването, за вечното вълнение на човешкото море върху твърдата и непреходна земя.
Трептенето на обедната мараня върху този камък, който преди да стане руина е служил на някогашните хора, оживявайки под ръцете им; върху растителността, която този камък разделя с тиха, но могъща сила, за мен не е гола и няма игра на стихията, а говор на живота, илюстрация на онова, което е сега и което ще бъде в голямата и променлива и вечно една и съща драма на човешкото съществувание. book-quoteИ тази замечтаност става все по-силна – чувства я като благо, упойващо насилие, което го освобождава от всичко у него и около него, но го покорява изцяло на себе си, след това се превръща в странна игра, променя отношения та в света, който го обкръжава, и силите и измеренията на собственото му тяло. Какво е близо, а какво – далеч? Кое е ефирно, кое е течно, а кое е твърдо? Какво е той, онзи довчерашният, а каки са тези красоти и радости, които все повече го изпълват отвътре и обкръжават отвън? В моменти, когато играта е във вихъра си, това трудно може да се разбере. book-quote
