Преди време толкова много се бяхме сближили с тебе в живота, че нищо не можеше да разруши приятелството и братството ни. Разделяше ни само един малък мост. Но тъкмо когато ти се готвеше да стъпиш на него, аз запитах: „Искаш ли да дойдеш при мен на моста?". И изведнъж вече ти не искаше да го преминеш; а когато още веднъж те помолих, ти замълча. Оттогава между нас се изпречиха планини и буйни реки и всичко онова, което разделя и отчуждава, и макар да искахме да се съберем отново, вече не бе възможно. И когато си спомниш сега за онзи малък мост, не намираш вече думи – ридаеш и се чудиш.
( Irvin D. Yalom )
[ When Nietzsche Wept ]
www.QuoteSweet.com