Contact
Privacy
Category: wine
Quotes of Category: wine
TOP TAGS :beautiful-imageryministerhistorical-noveldragonsgarth-nixtraitorholidaycoeur

  1. Anonymous _ Dives And Pauper

    Wine and women make wise men dote and forsake God's law and do wrong." However, the fault is not in the wine, and often not in the woman. The fault is in the one who misuses the wine or the woman or other of God's crations. Even if you get drunk on the wine and through this greed you lapse into lechery, the wine is not to blame but you are, in being unable or unwilling to discipline yourself. And even if you look at a woman and become caught up in her beauty and assent to sin {= adultery; extramarital sex}, the woman is not to blame nor is the beauty given her by God to be disparaged: rather, you are to blame for not keeping your heart more clear of wicked thoughts. ... If you feel yourself tempted by the sight of a woman, control your gaze better ... You are free to leave her. Nothing constrains you to commit lechery but your own lecherous heart.
    book-quotewomenwinelust

  2. Neil Gaiman _ Anansi Boys

    There are three things, and three things only, that can lift the pain of mortality and ease the ravages of life," said Spider. "These things are wine, women and song"..."Curry's nice too" pointed out Fat Charlie
    book-quotewomenwinesong

  3. Neil Gaiman _ Anansi Boys

    It's not sipping wine. It's a mourning wine. You drain it. Like this."
    book-quotewine

  4. Sylvain Reynard _ Gabriel's Inferno

    Mr. Emerson watched, almost breathless, as she swirled the wine in her glass expertly, then lifted it so that she could examine it more closely in the candlelight. She brought the glass to her nose, closed her eyes, and sniffed. Then she placed the glass to her plump lips and tasted the wine, holding it in her mouth for a while before swallowing. She opened her eyes, smiled even more widely, and thanked Antonio for his precious gift."
    book-quotewinesylvain-reynardgabriel-s-inferno

  5. Victor Hugo _ The Hunchback of Notre-Dame

    One drop of wine is enough to redden a whole glass of water.
    book-quotewineglasshugo

  6. Paulo Coelho _ Brida

    Accept what life offers you and try to drink from every cup. All wines should be tasted; some should only be sipped, but with others, drink the whole bottle.
    book-quotelifeexperiencewine

  7. Tom Standage _ A History of the World in 6

    During the first millennium BCE, even the beer-loving Mesopotamians turned their backs on beer, which was dethroned as the most cultured and civilized of drinks, and the age of wine began.
    book-quotecivilizationculturewine

  8. Tom Standage _ A History of the World in 6

    Greek customs such as wine drinking were regarded as worthy of imitation by other cultures. So the ships that carried Greek wine were carrying Greek civilization, distributing it around the Mediterranean and beyond, one amphora at a time. Wine displaced beer to become the most civilized and sophisticated of drinks-a status it has maintained ever since, thanks to its association with the intellectual achievements of Ancient Greece."
    book-quotewinemediterraneangreece

  9. E.M. Forster _ Where Angels Fear to Tread

    They travelled for thirteen hours down-hill, whilst the streams broadened and the mountains shrank, and the vegetation changed, and the people ceased being ugly and drinking beer, and began instead to drink wine and to be beautiful.
    book-quotepeoplewineitaly

  10. Thomas Pynchon _ The Crying of Lot 49

    As if the dead really do persist, even in a bottle of wine.
    book-quotedeathwinepersistence

  11. Monique Truong _ The Book of Salt

    All my favorite establishments were either overly crowded or pathetically empty. People either sipped fine vintages in celebration or gulped intoxicants of who cares what kind, drowning themselves in a lack of moderation, raising a glass to lower inhibitions, imbibing spirits to raise their own.
    book-quotewritingwineasian-american

  12. Ray Bradbury

    ...И всяко нещо си беше на мястото. Светът, като грамаден ирис на едно още по-гигантско око, отворило се също току-що, за да огледа всичко, го наблюдаваше втренчено. И той разбра какво е било онова, което се бе хвърлило отгоре му, за да остане с него - и вече нямаше да му избяга. Та аз съм бил жив! - възкликна Дъглас. Пръстите му трепнаха, обагрени от кръв, като трофей от непознато знаме, забелязано едва сега, до този миг невидяно, а той се питаше на коя страна воюва и каква клетва е дал. Прегърнал Том, но без да осъзнава, че го държи, той допря свободната си ръка до тази кръв, сякаш кръвта би могла да се откърти, да се вземе на длан, да се оглежда от всички страни. След туй пусна Том и остана да лежи по гръб, с ръка протегната към небето, стана само глава, от която очите се взираха като стражи през бойниците на неизвестен замък в един мост - ръката му, и в пръстите, където яркият кървав вимпел трептеше на светлината... Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножница на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени в кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето. Дъхът му гладеше зъбите, нахълтваше леден и излизаше разжарен. Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма пораснаха с една милионна от инча на главата му. Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си, третото сърце туптеше в гърлото му, двете сърца пулсираха в китките му, истинското сърце блъскаше в гърдите му. Милионите пори по тялото му се разтвориха. Наистина съм жив! - помисли си Дъглас. - Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил! Извика това гръмко, но безмълвно, поне десетина пъти! Гледай, гледай! Вече дванайсетгодишен и чак сега! Чак сега да открие този безценен часомер, този светлозлатен часовник, с гаранция за седемдесет години, оставен под дървото и намерен по време на боричкането. - Том! - викна той, а сетне прошепна: - Том… всички ли на този свят… всички ли знаят, че са живи? - Сигурно. Да, дявол да го вземе
    wineraydandelion
Categories