Почувствува се толкова сама, че подири безполезното другаруване със забравения под кестена съпруг.
- Гледай докъде изпаднахме - казваше му тя, а юнските дъждове заплашваха да съборят навеса от палмови листа. - Гледай празната ни къща, синовете ни разпилени по света, и ние двамата пак самички, както най-напред.
- Гледай докъде изпаднахме - казваше му тя, а юнските дъждове заплашваха да съборят навеса от палмови листа. - Гледай празната ни къща, синовете ни разпилени по света, и ние двамата пак самички, както най-напред.
( Gabriel García Márquez )
[ One Hundred Years of Solitude ]
www.QuoteSweet.com